Животът на Okita Sōji
沖田 総司
(1842 или 1844 - July 19, 1868)
Посмъртно име (имина) - Kaneyoshi (Fusanaga)
Детско име - Окита Соджиро
Смята се, че е съкратил името си от “Sojiro” на “Soji” по времето, когато се е включил към Рошитай. Кондо също го е наричал така.
Физическо описание
Окита имал тъмна кожа и широки рамене. В описанията не е представян като красив, по-скоро е наричан “flatfish face”. Бил е висок между 166 и 170см. (5'6 "или 5'7"). Като се има предвид, че той е бил по-висок от Хиджиката, може би 170 см е правилната цифра. Гласът му е описан като висок и тънък. Тези характеристики го поставят далеч от образа, създаден му от Шиба Рьотаро в “Moeyo Ken”.
Характер и особености
Казано е, че Окита се е хранел малко и е бил склонен да напуска празненствата, на които е присъствал, сравнително рано. Възможно е това да е довело до небалансираната му диета.
Рядко се е случвало Окита да бъде сериозен. В повечето случаи това е ставало, когато той влезел в бой. В подобни ситуации ставал безмилостен.
Семейство
Бащата, Окита Катсуджиро,е бил ашигару когашира (капитан) на клана Ширакава в Едо. Той починал, когато синът му бил около 4 годишен. За майката не е известно нищо.
Соуджи е отгледан от най-голямата си сестра, Митсу. Тя била омъжена за Иноуе Ринтаро, който сменил името си на Окита Ринтаро. Историците смятат, че той е бил свързан по някакъв начин с Иноуе Генсабуро (капитан на шести отряд шинсингуми) и това по всяка вероятност обяснява, как Окита е постъпил по-късно в Шиеикан.
Втората сестра, Кин, се омъжила за самурай от Едо, наречен Йошихиде Нагано от провинция Минеяма.
Преди шинсенгуми
Не е известно, в коя година точно е бил роден Окита. Споменатата цифра (1844) е била дадена от семейството. Въпреки това, в публичен документ, където било записано влизането му в Рошитай, е упомената годината 1842. Тъй като това било официално свидетелство, много хора са на мнение, че именно та предлага правилната дата.
Семейните легенди разказват, че Окита бил роден по време на страховито природно явление, гръмотевична буря или слънчево затъмнение. Оказва се, че по онова време в Япония действително е имало слънчево затъмнение (през юни 1842г).
Окита станал много близък с Кондо, от момента, в който постъпил в Шиейкан, докато за отношенията му с Хиджиката няма нищо сигурно. Може би, слуховете, че двамата са били като братя, са били преувеличени. Въпреки това, те са работили заедно, когато са изнасяли лекции в дома на Сато.
Окита често помагал на семейство Сато, като почиствал доджото, асистирал в градинската работа или изпълнявал поръчки.
В средата на юли 1862г., около година преди присъединяването си към Рошитай, Окита се разболял от шарка, точно когато преподавал в дома на свой ученик. Това, вероятно, довело до отслабване на имунната му система, правейки го по-податлив към туберколозата, която в крайна сметка ще завладее живота му.
Бойни умения
Рю - Теннен Ришин Рю
Ранг - Менкьо Кайден
Учители - Кондо Шуске и Кондо Исами, Шиейкан додожо
Поради лошото състояние на семейството си, Окита е трябвало да се присъедини към Шиейкан, когато е бил на 8 - 9 години. Това е станало, или през 1850, или през 1852г.
Любимите му мечове били катана и бокен (дървен тренировъчен меч). Той имал естествената способност да използва еднакво добре и двата, както и шинай (бамбуков меч).
Съществува история, която разказва, как когато бил около 12 годишен, Окита победил инструктора по фехтовка на клана Ширакава. При пристигането си в Киото, той вече бил получил майсторска титла от Теннен Ришин Рю.
Също като Кондо, Окита пътувал из целия район на Тама, за да обучава от името на Шиейкан.
Развитата от него техника, получила името "санданзуки" (промушване в три части). Този ход представлявал нанасяне на удар във врата, после в лявото рамо и веднага след това в дясното рамо.
Мечът
Дълъг меч - Кийомитсу кага, 74см. дълъг
Дълъг меч - Кикуичи Норимуне, 2`4"2
Койомитсу Кага е описван като много практичен меч. Това било оръжие, което наистина принадлежало на Окита. Използвал го по време на битката при Икеда-я, но след нея, острието било похабено.
За притежанието на Кикуичи Норимуне легендите са доста противоречиви. При положение, че имало славата на изключително търсено и скъпо оръжие и дори много даймио не са могли да си го позволят, дали Окита действително е бил негов собственик?
Ако той е притежавал подобно острие, то вероятно му е било подарък от някой много богат човек.
Някои твърдят, че мечът, който имал, се наричал Ямато но Ками Ясусада и бил изработен от майстор, живял през XVII век в Мусаши. Въпреки, че това оръжие било по-евтино от Норимуне, все още е съмнителнен факта, че Окита е бил негов притежател.
За нещастие, мечът е бил изгубен и никой не може да определи, към кой вид точно е спадал.
Има версия, според която сестрата на Окита, Митсу, го взела със себе си докато пътувала с рикша, по невнимание го забравила в превозното средство. А когато се върнала по-късно, не успяла да го намери.
Шинсенгуми
Окита станал капитан в Мибу Роши и заемал този пост до началото на войната Бошин, когато болестта му го принудила да изостави битките. В разцвета на шинсенгуми той бил капитан на Първи отряд и учител по кенджуцу. Може да се каже, че е станал един от най-силните воини в групата, заедно с Нагакура Шинпачи и Сайто Хаджиме.
По време на нападението в Икеда-я, се оказало, че Окита внезапно припаднал, поради белодробни проблеми. Не е ясно, дали това е бил първият знак за наличието на туберколоза, или е било следствие от съвсем друго заболяване. След като научил за болестта си, той се опитал да съхрани тайната, колкото се може по-дълго. Все пак, по време на битката Тоба-Фушими, заболяването прогресирало до такава степен, че той вече не бил в състояние да се сражава. Трябвало да чака останалите заедно с Кондо и точно преди да отплават с лодка към Едо, Окита вече бил прикован към леглото. Двамата с Кондо отишли да видят Матсумото, след като пристигнали в гарада.
Смята се, че капитанът се е възснановявал в "туберколозна болница". Има вероятност това да е била къщата на Уекия Хейгоро в Сентагая, Едо, в близост до моста Икеджири. Човек можел да съзре моста, гледайки навън през портата на дома. По онова време там имало множество стари дървета и сред тях - един огромен кедър. На далечната страна на реката, от дясно, имало воденица. Това място се смятало за доста опасно, особено по тъмно, тъй като нощем около него бродели свръхестествени животни като лисицата и тануки (енотовидно куче). В дома на Уекия, Окита получил самостоятелна стая, която гледала към градината.
По-късно, когато се почувствал по-добре, Окита придружил Кондо и Хиджиката до Тама. Там посетил семейство Сато и впечатлил всички с превъплъщението си в сумо боец. Все пак, състоянието му отново се влошило и той бил върнат обратно в Едо.
По време на последните си дни, Окита питал многократно за Кондо, но никой не му казал, че командирът е бил заловен и екзекутиран. Матсумото казва, че се е грижел за него по това време, но е много вероятно, докторът да се е намирал в Айзу тогава.
Когато Соуджи бил в къщата на Уекуса, се поменава интересна история с една черна котка. Всеки ден, по едно и също време, това животно идвало в градината и се взирало в Окита. В деня на смъртта си (30 май / 19 юли 1868г.), той взел решение да убие котката и се опитал да стигне до верандата. Точно там било намерено тялото му по-късно.
Капитанът бил погребан в района Ропонги, Токио, в хама Сеншоуджи. Мястото е много близо до зоната, където преди е била родната му къща, принадлежала на клана Ширакава.
Инфо -
Окита имал тъмна кожа и широки рамене. В описанията не е представян като красив, по-скоро е наричан “flatfish face”. Бил е висок между 166 и 170см. (5'6 "или 5'7"). Като се има предвид, че той е бил по-висок от Хиджиката, може би 170 см е правилната цифра. Гласът му е описан като висок и тънък. Тези характеристики го поставят далеч от образа, създаден му от Шиба Рьотаро в “Moeyo Ken”.
Характер и особености
Казано е, че Окита се е хранел малко и е бил склонен да напуска празненствата, на които е присъствал, сравнително рано. Възможно е това да е довело до небалансираната му диета.
Рядко се е случвало Окита да бъде сериозен. В повечето случаи това е ставало, когато той влезел в бой. В подобни ситуации ставал безмилостен.
Семейство
Бащата, Окита Катсуджиро,е бил ашигару когашира (капитан) на клана Ширакава в Едо. Той починал, когато синът му бил около 4 годишен. За майката не е известно нищо.
Соуджи е отгледан от най-голямата си сестра, Митсу. Тя била омъжена за Иноуе Ринтаро, който сменил името си на Окита Ринтаро. Историците смятат, че той е бил свързан по някакъв начин с Иноуе Генсабуро (капитан на шести отряд шинсингуми) и това по всяка вероятност обяснява, как Окита е постъпил по-късно в Шиеикан.
Втората сестра, Кин, се омъжила за самурай от Едо, наречен Йошихиде Нагано от провинция Минеяма.
Преди шинсенгуми
Не е известно, в коя година точно е бил роден Окита. Споменатата цифра (1844) е била дадена от семейството. Въпреки това, в публичен документ, където било записано влизането му в Рошитай, е упомената годината 1842. Тъй като това било официално свидетелство, много хора са на мнение, че именно та предлага правилната дата.
Семейните легенди разказват, че Окита бил роден по време на страховито природно явление, гръмотевична буря или слънчево затъмнение. Оказва се, че по онова време в Япония действително е имало слънчево затъмнение (през юни 1842г).
Окита станал много близък с Кондо, от момента, в който постъпил в Шиейкан, докато за отношенията му с Хиджиката няма нищо сигурно. Може би, слуховете, че двамата са били като братя, са били преувеличени. Въпреки това, те са работили заедно, когато са изнасяли лекции в дома на Сато.
Окита често помагал на семейство Сато, като почиствал доджото, асистирал в градинската работа или изпълнявал поръчки.
В средата на юли 1862г., около година преди присъединяването си към Рошитай, Окита се разболял от шарка, точно когато преподавал в дома на свой ученик. Това, вероятно, довело до отслабване на имунната му система, правейки го по-податлив към туберколозата, която в крайна сметка ще завладее живота му.
Бойни умения
Рю - Теннен Ришин Рю
Ранг - Менкьо Кайден
Учители - Кондо Шуске и Кондо Исами, Шиейкан додожо
Поради лошото състояние на семейството си, Окита е трябвало да се присъедини към Шиейкан, когато е бил на 8 - 9 години. Това е станало, или през 1850, или през 1852г.
Любимите му мечове били катана и бокен (дървен тренировъчен меч). Той имал естествената способност да използва еднакво добре и двата, както и шинай (бамбуков меч).
Съществува история, която разказва, как когато бил около 12 годишен, Окита победил инструктора по фехтовка на клана Ширакава. При пристигането си в Киото, той вече бил получил майсторска титла от Теннен Ришин Рю.
Също като Кондо, Окита пътувал из целия район на Тама, за да обучава от името на Шиейкан.
Развитата от него техника, получила името "санданзуки" (промушване в три части). Този ход представлявал нанасяне на удар във врата, после в лявото рамо и веднага след това в дясното рамо.
Мечът
Дълъг меч - Кийомитсу кага, 74см. дълъг
Дълъг меч - Кикуичи Норимуне, 2`4"2
Койомитсу Кага е описван като много практичен меч. Това било оръжие, което наистина принадлежало на Окита. Използвал го по време на битката при Икеда-я, но след нея, острието било похабено.
За притежанието на Кикуичи Норимуне легендите са доста противоречиви. При положение, че имало славата на изключително търсено и скъпо оръжие и дори много даймио не са могли да си го позволят, дали Окита действително е бил негов собственик?
Ако той е притежавал подобно острие, то вероятно му е било подарък от някой много богат човек.
Някои твърдят, че мечът, който имал, се наричал Ямато но Ками Ясусада и бил изработен от майстор, живял през XVII век в Мусаши. Въпреки, че това оръжие било по-евтино от Норимуне, все още е съмнителнен факта, че Окита е бил негов притежател.
За нещастие, мечът е бил изгубен и никой не може да определи, към кой вид точно е спадал.
Има версия, според която сестрата на Окита, Митсу, го взела със себе си докато пътувала с рикша, по невнимание го забравила в превозното средство. А когато се върнала по-късно, не успяла да го намери.
Шинсенгуми
Окита станал капитан в Мибу Роши и заемал този пост до началото на войната Бошин, когато болестта му го принудила да изостави битките. В разцвета на шинсенгуми той бил капитан на Първи отряд и учител по кенджуцу. Може да се каже, че е станал един от най-силните воини в групата, заедно с Нагакура Шинпачи и Сайто Хаджиме.
По време на нападението в Икеда-я, се оказало, че Окита внезапно припаднал, поради белодробни проблеми. Не е ясно, дали това е бил първият знак за наличието на туберколоза, или е било следствие от съвсем друго заболяване. След като научил за болестта си, той се опитал да съхрани тайната, колкото се може по-дълго. Все пак, по време на битката Тоба-Фушими, заболяването прогресирало до такава степен, че той вече не бил в състояние да се сражава. Трябвало да чака останалите заедно с Кондо и точно преди да отплават с лодка към Едо, Окита вече бил прикован към леглото. Двамата с Кондо отишли да видят Матсумото, след като пристигнали в гарада.
Смята се, че капитанът се е възснановявал в "туберколозна болница". Има вероятност това да е била къщата на Уекия Хейгоро в Сентагая, Едо, в близост до моста Икеджири. Човек можел да съзре моста, гледайки навън през портата на дома. По онова време там имало множество стари дървета и сред тях - един огромен кедър. На далечната страна на реката, от дясно, имало воденица. Това място се смятало за доста опасно, особено по тъмно, тъй като нощем около него бродели свръхестествени животни като лисицата и тануки (енотовидно куче). В дома на Уекия, Окита получил самостоятелна стая, която гледала към градината.
По-късно, когато се почувствал по-добре, Окита придружил Кондо и Хиджиката до Тама. Там посетил семейство Сато и впечатлил всички с превъплъщението си в сумо боец. Все пак, състоянието му отново се влошило и той бил върнат обратно в Едо.
По време на последните си дни, Окита питал многократно за Кондо, но никой не му казал, че командирът е бил заловен и екзекутиран. Матсумото казва, че се е грижел за него по това време, но е много вероятно, докторът да се е намирал в Айзу тогава.
Когато Соуджи бил в къщата на Уекуса, се поменава интересна история с една черна котка. Всеки ден, по едно и също време, това животно идвало в градината и се взирало в Окита. В деня на смъртта си (30 май / 19 юли 1868г.), той взел решение да убие котката и се опитал да стигне до верандата. Точно там било намерено тялото му по-късно.
Капитанът бил погребан в района Ропонги, Токио, в хама Сеншоуджи. Мястото е много близо до зоната, където преди е била родната му къща, принадлежала на клана Ширакава.
Инфо -
Мастото, където Окита е починал
No comments:
Post a Comment