Животът на Yamanami Keisuke
山南敬助
(1833 - March 20, 1865)
Вице-командир на шинсенгуми
(на снимката: героят от драмата и анимираното лице)
Имена
Имина - Томонобу
Една от причините за оскъдната информация по повод живота на Яманами Кейске, е твърденията на някои изследователи, че името му по всяка вероятност е било приемно. На преден план стои и въпросът, как да бъде произнасяно то? Използваното канджи е могло да бъде прочетено по няколко ночина през периода Едо (включително и като “Sannan”).
Физическо описание
Яманами бил леко висок и имал бледа кожа. Лицето му било обло.
Характер и особени черти
Той е описван като нежен, любезен и много интелигентен човек. Неговото любимо занимание било четенето китайска поезия. Всички от околностите на Мибу уважавали Яманами, а децата го обожавали. Когато се наложело, обаче, той можел да стане доста строг.
Освен с Кондо, най-добре се разбирал с Окита и Тодо. Реалните му взаимоотношения с Хиджиката все още са предмет на дебат от страна на историците.
Семейство
Почти нищо не се знае за миналото на Яманами. Въпреки че детайлите във връзка с неговия произход са неясни, смята се, че той е бил втори (или трети) син на инструктор по кенджуцу. Според друга теория, баща му бил самурай с нисък ранг от Сендай.
Бойни умения
Рю - Houkushin Itto Ryu
Рю - Houkushin Itto Ryu
Ранг - Menkyo Kaiden
Учител - Чиба Shusaku, Genbukan доджо
Яманами заминал да учи в Едо още в ранните си тийнейджърски години. Той посещавал едно от трите най-престижни училища по фехтовка на и тренирал при най-известните майстори от този период.
Според легендата, това обучение не било достатъчно, за да му помогне да победи Кондо Исами и през 1860 Яманами се прехвърлил в доджото Шиейкан (от 1861г. то е водено от Кондо Исами). По-късно сам станал учител там.
Мечът
Мечът на вице-командира се наричал Banshu-juunin Sekishin Okimitsu.
Мечът
Мечът на вице-командира се наричал Banshu-juunin Sekishin Okimitsu.
Shinsengumi години
Смята се, че Яманами е бил един от членовете на Шиейкан, участвали в убийството на Серизава Камо през 1863г. След прочистването на фракцията Серизава, той станал заместник-командир.
Въпреки, че Яманами имал еднакъв ранг с този на Хиджиката, неговата влиятелност постепенно започнала да намалява и в крайна сметка останала на заден план.
Най-известните легенди за него са свързани с края на живота му.
Широко разпространената версия разказва, че Яманами бил недоволен от начина, по който Кондо и Хиджиката водели шнисингуми. Според него, те били изоставили първоначалната цел на отряда, включваща правилото "Sonno-Joi" (Почитай Императора и изгони варварите/чужденците). Нещата се задълбочили, когато, след Икеда-я, двамата решили да преместят главното управление от Мибу в храма Нишихонган-джи. Яманами смятал, че мястото било неподходящо, но неговото мнетие не било зачетено. В този момент той решил да предприеме драстични действия.
Всичко това е описано в извор, наречен Shinsengumi : the Shogun's Last Samurai Corps на Romulus Hillsborough.
Оставяйки кратка бележка, той напуснал групата без разрешение на 22-ри февруари 1865 година [19-ти март 1865] и се насочил към Отсу. Когато Окита разбрал за бягството, веднага тръгнал след него и го открил в една страноприемница в Отсу, откъдето го върнал обратно.
Според някои Нагакура и Ито искали да му дадат втори шанс за бягство, но Яманами отказал, заявявайки че ще понесе последствията от своето решение. На следващия ден, 23-ти февруари 1865 [20 март, 1865], Хиджиката му наредил да извърши сеппуку. Окита му служел като секундант (подобна роля се играела от близък приятел или член на семейството).
Мотивите за тези странни действия не са известни. Някои казват, че Яманами просто искал да умре. Според други, той желаел смъртта му да послужи като предупреждение спрямо Кондо.
Все пак, това е само версия на случилото се. Истината може да е била съвсем различна.
Разказите за отношенията между Хиджиката и Яманами също са спорни. Въпреки негативизмът, който се долавя в сведенията по този повод, има версии, че двамата наистина са изпитвали уважение един към друг. Прокрадват се доказателства, че това действително е било така, поне във времето, преди преместването в Киото. Когато са били в Шиейкан, Хиджиката посветил една от поемите си на Яманами.
Що се отнася до деня, в който Яманами избягал, самураи от други области често съобщавали, че са виждали много шинсенгуми да напуска основния щаб. Това означава, че е възможно с вице-командира да се е случило нещо съвсем различно, което именно да е причинило смъртта му.
Твърди се, че към момента на смъртта си, Яманами страдал от някакъв вид невроза. Вероятно физическото му състояние не е било достатъчно добро.
Съществува история, според която, през 1864 г., по време на новогодишните празници, Яманами отишъл да помогне на Кондо, за да предотвратят влизане с взлом в един магазин в Киото. Предполага се, че по време на този инцидент, той или е получил сериозна рана на гърба, или вследствие се е разболял сериозно. Което и от двете да е вярно, факт е, че след това, той вече не е бил в състояние да участва в дейностите на групата. В този момент му бил даден "почетни" пост, защото занапред нямало да може да се сражава. Резултатът от всичко това била тежка депресия. Поради тази причина Яманами чувствал, че вече е безполезен за отряда.
Истината за смъртта му най-вероятно винаги ще си остане загадка. Спекулациите по този повод са безчетни.
Яманами бил погребан в храма Коуенджи (на снимката долу), с чийто главен свещеник той бил в приятелски отношения приживе.
Смята се, че Яманами е бил един от членовете на Шиейкан, участвали в убийството на Серизава Камо през 1863г. След прочистването на фракцията Серизава, той станал заместник-командир.
Въпреки, че Яманами имал еднакъв ранг с този на Хиджиката, неговата влиятелност постепенно започнала да намалява и в крайна сметка останала на заден план.
Най-известните легенди за него са свързани с края на живота му.
Широко разпространената версия разказва, че Яманами бил недоволен от начина, по който Кондо и Хиджиката водели шнисингуми. Според него, те били изоставили първоначалната цел на отряда, включваща правилото "Sonno-Joi" (Почитай Императора и изгони варварите/чужденците). Нещата се задълбочили, когато, след Икеда-я, двамата решили да преместят главното управление от Мибу в храма Нишихонган-джи. Яманами смятал, че мястото било неподходящо, но неговото мнетие не било зачетено. В този момент той решил да предприеме драстични действия.
Всичко това е описано в извор, наречен Shinsengumi : the Shogun's Last Samurai Corps на Romulus Hillsborough.
Оставяйки кратка бележка, той напуснал групата без разрешение на 22-ри февруари 1865 година [19-ти март 1865] и се насочил към Отсу. Когато Окита разбрал за бягството, веднага тръгнал след него и го открил в една страноприемница в Отсу, откъдето го върнал обратно.
Според някои Нагакура и Ито искали да му дадат втори шанс за бягство, но Яманами отказал, заявявайки че ще понесе последствията от своето решение. На следващия ден, 23-ти февруари 1865 [20 март, 1865], Хиджиката му наредил да извърши сеппуку. Окита му служел като секундант (подобна роля се играела от близък приятел или член на семейството).
Мотивите за тези странни действия не са известни. Някои казват, че Яманами просто искал да умре. Според други, той желаел смъртта му да послужи като предупреждение спрямо Кондо.
Все пак, това е само версия на случилото се. Истината може да е била съвсем различна.
Разказите за отношенията между Хиджиката и Яманами също са спорни. Въпреки негативизмът, който се долавя в сведенията по този повод, има версии, че двамата наистина са изпитвали уважение един към друг. Прокрадват се доказателства, че това действително е било така, поне във времето, преди преместването в Киото. Когато са били в Шиейкан, Хиджиката посветил една от поемите си на Яманами.
Що се отнася до деня, в който Яманами избягал, самураи от други области често съобщавали, че са виждали много шинсенгуми да напуска основния щаб. Това означава, че е възможно с вице-командира да се е случило нещо съвсем различно, което именно да е причинило смъртта му.
Твърди се, че към момента на смъртта си, Яманами страдал от някакъв вид невроза. Вероятно физическото му състояние не е било достатъчно добро.
Съществува история, според която, през 1864 г., по време на новогодишните празници, Яманами отишъл да помогне на Кондо, за да предотвратят влизане с взлом в един магазин в Киото. Предполага се, че по време на този инцидент, той или е получил сериозна рана на гърба, или вследствие се е разболял сериозно. Което и от двете да е вярно, факт е, че след това, той вече не е бил в състояние да участва в дейностите на групата. В този момент му бил даден "почетни" пост, защото занапред нямало да може да се сражава. Резултатът от всичко това била тежка депресия. Поради тази причина Яманами чувствал, че вече е безполезен за отряда.
Истината за смъртта му най-вероятно винаги ще си остане загадка. Спекулациите по този повод са безчетни.
Яманами бил погребан в храма Коуенджи (на снимката долу), с чийто главен свещеник той бил в приятелски отношения приживе.
Kōenji
No comments:
Post a Comment