[Movie Review] The Clone Returns Home

クローンは故郷をめざす
Kuron wa kokyo wo mezasu
Клонингът се завръща у дома - едно земно пътуване с космически отглас

жанр: научна фантастика, мистерия, драма

Какво си представяте, когато чуете думите Космос и астронавт? А ако добавя още нещо към тях... клонинг?

Със сигурност пред очите ви изникват апокалиптични сцени от американски филми за спасяването на Земята от извънземни същества, таящи се някъде из дебрите на необятната Вселена.

Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония? Не ви ли идва нищо на ум?

Това е, защото сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.

Ето още една скромно провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта.

Режисьор на лентата е Канджи Накаджима. Той е написал и сценария, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс.

***

Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей Такахара (в ролята Митсухиро Оикава), който живее със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.

Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.

Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта.
Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека.

Зашеметяваща операторска работа! Абсолютен шедьовър, който може да застане редом до най-добрите образци в жанра.

Звук и мелодия

Интереснен подбор на изразни средства се наблюдава тук.

През по-голямата част от филма публиката усеща странен шум, напомняща на Космическо ехо или ек от миналото.

Музиката към продукцията е впечатляваща комбинация от цигулка, виола, пиано и чело. Именно челото носи тази носталгична тъга, която се прокрадва в дадени моменти от сюжета.

Резонанс и наука

Клонирането днес е достигнало изключително развитие в нашия свят. Но дали наистина то би било най-удачният избор за съхрарнението на човешката памет?

Какъв би бил ефектът на оригиналната душа върху клонинга? Това са въпросите, които се опитват да изследват във филма.

Незабравими моменти

* Емблематичната сцена тук е срещата на Коухей със своето собствено "аз" (в неговите очи това е брат му Нобору) , паднало от небето под формата на астронавт;

* Следващият момент е Коухей, носещ астронавта на гръб и пътуващ към дома. Приликата с митичния Сизиф веднага ми идва на ум. В действителност се оказва, че той носи празна обвивка;

* Моментът, в който двамата паднаха на поляната. В следващата сцена човекът в скафандъра се изправи и пое ролята на носач;

* Детето/ порасналият Коухей и безгласния му вик "Окаа-сан! (Мамо!)";

* Плачещият малък Коухей и думите, с които за пореден път искаше да излъже майка си, че той всъщност е Нобору;

* Играта на вятъра с растенията в полето. Куросава използва подобен елемент в Дерсу Узала;

* Последната сцена, в която главният герой отново пое на път.

* Японците обичат да експериментират с линията минало-настояще-бъдеще. Сцената, в коята майката усети нечие присъствие на прага на къщата се повтори след това с клонинга на Коухей. Подобен момент, помня, имаше и в Returner. 

Всъщност, актьорът, който изпълнява ролята на Коухей/Нобору, Митсухиро Оикава, не е привличал вниманието с централни герои, въпреки че аз ясно помня изпълнението му в Casshern.

Ери Ишида, разбира се, играе ролята на майката. Това е мястото, където тя се чувства най-добре. Похвала заслужават и двамата близнаци, малките Коухей и Нобору. Без тяхната енергия не би се получил същия ефект върху зрителя.

От няколко месеца търсех качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ми процеси и ето, че изневиделица се появи това заглавие, за което, да си призная, нямах никаква информация, че е било снимано някога.

Линк - http://asianmediawiki.com/The_Clone_Returns_Home