[Movie Review] Yomigaeri no Chi (The Blood of Rebirth)

蘇りの血

Духовното и физическо прераждане на Тошиаки Тойода

"This world is hell... Everyone`s too blind to notice, because all they see are themselves..."

Тошиаки Тойода е един от най-впечатляващите режисьори в съвременното японско кино. Свежите му идеи са доказателство за безспорния му талант, а много от критиците по света са очаровани от неговите провокативни творби, сред които влизат заглавия като антиутопията на насилието Aoi haru, 9 Souls и Hanging Garden.
След няколкогодишно отсъствие от големия екран, режисьорът възкръсва своята кариера чрез Yomigaeri no Chi ("Кръвта на прераждането"). През август 2005 г., точно след края на снимките на Hanging Garden, Тойода е арестуван за притежание на 3,9 грама стимуланти. Следват три години на мълчание, след което, през пролетта на 2008г., той се запознава с известната кабуки легенда за Огури Ханган и решава да я превърне във филм. Целта му е да покаже на публиката силата на човешкия дух.

Историята

Действието се развива през Средните векове, когато земята била управлявана от богове и демони, а хората все още се подчинявали на волята им. По онова време светът бил място, където бродели гладни духове и безпомощни създания.
Историята съсредоточава вниманието си върху странстващ масажист на име Огури (барабанистът на Twin tail Татсуя Накамура), призован от крал Даио (Кийохико Шибукава), за да го излекува от болежките, които го измъчват. Въпреки че владетелят получава перфектно лечение, той е оскърбен от нетипичните възгледи на госта по отношение на живота и смъртта. Виждайки, че Огури е свободен дух, който не се подчинява на никакви закони, Дайо решава да го унищожи. Примамва го на банкет, където му поднася чаша с отровно питие и Огури умира.
Когато се озовава в междинния свят, главният герой застава пред Пазителя на Портите (Итсуджи Итао), който му предлага да избере една от двете отвъдни пътеки. Огури отказва да поеме в която и да е от предложените посоки и моли за шанс да се върне в света на хората. Пазителят се съгласява, при едно условие: Огури е задължен да приеме живота като безпомощно дете, прероден гледен дух. За да възстанови напълно силите си, той научава от преминаващ монах (Хирофуми Араи), че трябва да се потопи в далечен горещ извор, наречен "Водите на възкресението" (Waters of Resurrection, Spring of rebirth). Израствайки бързо, героят среща Терубе (Маю Кусакари), момиче, избягало от кралското попечителство и двамата тръгват на дълго пътешествие сред приказно красива гора, за да открият тайнствения извор на живота.

Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.
"Напомня на Нагаи санпо", ще каже някой. Да, има някаква частица истина в това сравнение, що се отнася до идеята за пътуването. Но ако погледнем мистичната част от историята, декорите и белязаното лице на Терубе, по-скоро бихме го оприличили на Death Trance. Още повече, че виждайки момичето, което дърпа огромната тежест през планината, можем да открием в нея дори връзка с митичния Сизиф. Ала това са само бегли съпоставки. Лентата е нещо напълно различно.
Макар че филмът не предлага динамика от физическо естество, в него могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва тази средновековна приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство. От друга страна, виждаме изобилие от червен цвят - запазената марка на режисьора. Другото, което прави впечатление, е представеният архаичен свят на хората, живели в далечното минало, техните нрави и обичаи, страхове и забавления.
В същото време, музиката съдава допълнително еуфорична обстановка, карайки самият зрител да изпитва халюцинации. Мелодиите в продукцията са пресъздадени от Twin tail. Барабаните са дело на Татсуя Накамура, а цигулката е в ръцете на Юджи Катсуи.

Легендата за Огури Ханган

Oguri Hangan Daisukeshige (1398~1464) бил син на провинциален владетел, който бил лишен от своето имущество по вина на клана Ашикага. Като млад, Огури водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката Sekkyô (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната, като накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.

Огури Ханган - http://www.kabuki21.com/oguri_hangan.php