[MOVIE REVIEW] School Days With a Pig

Buta ga Ita Kyoshitsu

ブタがいた教室

Buta, Kawaii!

School Days With a Pig (Buta ga Ita Kyoshitsu) е великолепен разказ за ученици, които са принудени да взимат решения с важно значение за живота на същество, към което са се привързали. В основата на лентата стои борбата между разума и човешката природа.

Г-н Хоши (Сатоши Тсумабуки) е преподавател в начално училище. При стартирането на летния семестър, той пристига в клас, водейки със себе си неочакван приятел: малко прасе, което трябва да бъде отгледано от учениците, за да може в края на годината да се превърне в тяхна храна. В замисъла на този нетипичен експеримент стои дълбокото убеждение на преподавателя, че хората от малки трябва да се научат да вземат решения, които да отстояват и по този начин да отговарят за действията си. Под скептичното око на директорката (в ролята Миеко Харада) и неодобрителния поглед на нейния заместник (Рен Осуги) цял клас малчугани приема с интерес новото начинание, като всички заедно измислят име на малкия си приятел ("P-Chan" им се струва най-благозвучно), правят му дом в двора на училището и той бързо се превръща във всеобщ любимец.

Базиран на истинска история, случила се преди 16г. в подобно учебно заведение, в Осака, филмът на Тетсу Маеда стана голяма сензация на миналогодишния Кинофестивал в Токио (помня, че Сатоши тогава мина по зеления килим, водейки със себе си малко прасенце), печелейки Наградата на публиката (плюс Award of the City of Zlín на Фестивала за детско кино в Zlín, Чехия). И как ще е иначе, при такъв възхитителен каст от хлапета, сред които Сатоши Тсумабуки изглежда като техен по-голям батко. Към това трябва да прибавим доза сантименталност и темата, която със сигурност би привлякла зрителя – храната.
Благодарение на увлекателните сцени, които рисува движението на камерата, режисьорът успява да създаде изненадващо реалистична атмосфера, която е допълнена с полу-документално усещане. Когато малчуганите се събират в клас да дебатират етичната страна на въпроса за превръщането на P-Chan в бекон, зрителят е сигурен, че те вече не играят роли, а преживяват истински съдбата на животното. Всичко това, съчетано с харизматичната личност на Тсумабуки, неговият жив ентусиазъм и убедително разбирателство с учениците, помагат за позитивното излъчване на филма.
Решението на учителя е да провокира подопечните си, като ги подложи на важно изпитание, чрез което те да осъзнаят смисъла на съществуването. Идеята за жертвоприношението не е нова, но тук тя е поставена в ръцете на подрастващи деца. Как ще реагират те при това положение? Дали малчуганите са по-чувствителни от възрастните и с лека ръка биха изяли животното, което са отглеждали в продължение на цяла учебна година? Или прасето ще се превърне в техен неразделен приятел и ще ги направи по-чувствителни към заобикалящия ги свят? Те прекрасно осъзнават, че отговорността е изцяло тяхна и затова е трудно да вземат толкова важно решение, от което ще зависи живота на обичания любимец. По тази причина организират няколко дебата с полемики и гласувания, в които, подобно на възрастните, да разискват наболелия проблем. Аргументите на всяко едно от децата стават пламенни и в един момент дискусията за живота и смъртта става невъзможна. Тя предлага по-скоро вникване в същността на детския поглед върху света и тяхното виждане по въпроса за отговорността към нечий друг живот. Характерите на учениците се проявяват постепенно, в резултат на тяхната различна привързаност към P-Chan и идеите им за бъдещето.
Документалният стил, използван за представянето на лентата, подхожда на целия замисъл, заложен в творбата. Детските участници, поставени на преден план, показват безупречно изпълнение, предавайки своята безгранична преданост към малкото животно. А какво се случва накрая? Г-н Хоши остава решението изцяло в ръцете на учениците си.
School Days With a Pig е отлично съчетание между комедия и драма, показани на фона на един необикновен експеримент.
Детската песничка, която учениците изпълняват нпо време а Церемонията по завършването, носи името Smile again.

Otanjoubi omedetou, Satoshi!