[DRAMA] AISHITERU~KAIYO

アイシテル

Една история за любовта и опрощението

„Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.”

Това е обяснението на термина в уикипедия. Просто е, наистина. Но как човек да намери покой в прошката, когато е изгубил най-ценното си „съкровище”?
Обичта и прошката вървят ръка за ръка. Заедно, те могат да победят болката и да помогнат на хората да си възвърнат изчезналата надежда и отнетата свобода.

„Mom loves you” – това е първият кадър, който зрителят вижда в началото на Aishiteru. Поставен върху гигантски билборд, този надпис индиректно подсказва, че заложеното в него съдържание ще се превърне в лайтмотив на цялата история.

Резюме
Ногучи Сатсуки (Инамори Изуми) е типична домакиня, която в ежедневието си се опитва да намери баланс между това да бъде добра съпруга и грижовна майка за 10 годишния си син Томоя (Каказу Иссей). Момчето е вече пораснал петокласник, но от няколко месеца насам има проблеми в общуването с родителите си. Тази подробност, обаче, остава незабелязана от тях самите и те продължават да прекарват ежедневието си по старо му, без да обръщат внимание на промените, които настъпват в живота на сина им. Затова, дори когато един ден Томоя се прибира вкъщи и със странен глас казва: „Аз убих човек”, думите му остават нечути от собствената му майка.

Сейко и Озава Хидеаки обитават скромен дом в същия район, в който живее и семейство Ногучи. Те имат две великолепни деца: непокорна дъщеря, на име Михоко (Кавашима Умика) и седем годишен син – Кийотака (Сато Шион). Четиримата са едно истински щастливо семейство. До момента, в който изгубват радостта на живота си , малкият Кийотака.

Aishiteru~Kaiyo е покъртителна история за престъплението, наказанието и изкуплението. Това е съвсем искрен разказ за болката и страданието на две семейства, които са обречени да посрещнат най-страшното изпитание на съдбата. Откровено реалистичен, филмът изследва тъмните кътчета на човешкия разум и предлага нов поглед върху живота на съвременните деца.
Със силата на разказ, написан от великия Акутагава, Aishiteru ни показва един психологически експеримент, като борави с похвати, които прекрасно пасват на японската душевност. За да разкрие истината за случилото се, драмата решава да остави на заден план криминалната интрига и да се съсредоточи над главния въпрос: Какво е накарало едно дете да извърши подобно немислимо деяние? Кои са причините, довели до пагубния инцидент?

Томоя

Миналата година забелязах Каказу Иссей (детското „аз” на Нишикидо Рьо) в Ryusei no kizuna. Когато го видях, веднага си помислих: „В това дете има нещо необикновено.” Тогава ми се искаше да покаже скрития си талант още по-осезаемо, тъй като там оставаше в сянката на Сайто Рюсей (който играеше малкия Нино). И ето, че след няколко месеца, той успя да направи роля, достойна за възхищение.
Въпреки цялата болка, която изпитват всички останали герои в драмата, човекът, който най-много страда от случилото се, се оказва детето-убиец, Томоя.
Защо е така?
В началото той почти не осъзнава, какво е извършил. Стои пред полицаите и родителите си, непоколебим в думите си, но и неразгадаем в реакциите си. Всъщност, той изобщо не реагира на какъвто и да бил разговор. Познатите психологически подходи нямат сила над него. Това поведение рефлектира върху близките му. Те са шокирани. Бащата, Ногучи Казухико (Ямамото Таро) се страхува да види лицето на сина си, действа импулсивно и без да се замисля е готов да вземе пагубни решения за семейството си. Майката е отчаяна, тъй като обича детето си, иска да помогне, но не знае как. Желае да се увери, в чувствата на Томоя, но се плаши да попита, за да не нарани някого. Въпреки това, ако няма смелост да зададе въпросите, които я измъчват, как ще продължи да живее занапред?
Тъй като момчето отказва да контактува с когото и да било, Морита Аяно (Табата Томоко), следователката, назначена по случая, се опитва да намери отговор на загадката, къде се корени извора на това необяснимо поведение? Стъпка по стъпка, с помощта на много търпение и упоритост, тя започва да навлиза в света на Томоя, за да разкрие неговите най-дълбоки чувства и страхове.
Първоначално й помагат книгите и видео игрите. Така тя открива, че момчето харесва почти същите неща, като собствения й син. Това, като че ли разведрява Томоя и на лицето му започва да се появява интерес. До момента, в който Морита споменава за доверието между майка и син. Тук нишката между тях се скъсва и хлапето отново се затваря в себе си. Затова, следователката се насочва към друг негов талант – рисуването. Виждайки, че отново може да й се довери, Томоя поема дъх и започва разказа си. Първоначално той е кратък, но постепенно добива завършеност и яснота. Стига се до извода, че гневът е бил подбудител за необмислените действия на Томоя. Гневът и огромният билборд, който през цялото време му е напомнял за неспазеното обещание към собствената му майка.
Невероятно изпълнение от страна на Иссей. Изражението му, реакциите му, цялостното му излъчване, издават наличието на възхитителен талант в негово лице.

Майката

Сатсуки е обикновена домакиня, която е посветила живота си на Томоя. Въпреки това, преди известно време, синът й започва да страни от нея, а тя не се сеща да потърси причината за тази промяна. Раздразнението и нервното напрежение, два фактора, така характерни за съвременния човек, я правят тотално неадекватна спрямо случващото се наоколо.
Когато научава, че детето й е убиец, първоначалният шок блокира мислите в главата й и единствените думи, които тя успява да произнесе, са: „Това не е възможно! Синът ми не е виновен!”
И това е напълно естествена реакция. На нейно място, всеки родител в подобна ситуация, би действал по същия начин.
С времето, обаче, Сатсуки осъзнава, че не е била достатъчно добра майка и в резултат на това, синът й е започнал да се отчуждава от нея. В съзнанието й изплуват множество въпроси, на които се оказва, че не успява да открие смислен отговор. Като например: За какво мечтае едно 10 годишно дете? Как Томоя е прекарвал ежедневието си в училище? Бил ли е добър ученик? Какво е харесвал най-много? Защо престава да казва вълшебните за японското семейство думички Тадаима! (Прибрах се!) и Итекимас! (Излизам!)? Така, малко по малко, тя започва да разбира, че не е познавала собственото си дете.
Когато остава насаме със себе си, Сатсуки решава, че за да помогне на сина си, ще трябва да бъде много силна и да сплоти отново разпадащото се семейство. В момента, в който разбира, каква е била причината за отчуждението на Томоя, майката показва най-покъртителната реакция, на която е способен човек в подобна ситуация. Това е един от решителните моменти в драмата, заедно с мъчителния процес по признанието на момчето.
Писмата са другата важна нишка в отношенията между двете семейства. Сатсуки е наясно, че няма да успее да върне обратно загубата на семейство Озава, но въпреки това, тя пише писмо след писмо, като в тях излива истинските си чувства.

Бащата

Свикнали сме да гледаме Ямамото Таро във филми като Battle royale. Затова, роли, подобни на тази в Aishiteru, могат да ни се сторят нетипични за него. Но истинският актьор доказва таланта си с пресъздаването на най-разнообразни персонажи.
Неговият герой във филма, Ногучи Казухико, има престижна работа в реномирана компания. Той е отговорен служител, но за сметка на това, не е толкова съвестен баща. Свикнал да отделя повече време на работата си, Казухико почти не забелязва присъствието на Томоя и дори не се сеща да играе с него Catch Ball.
Когато научава, че синът му е в полицията, първото нещо, което изпитва е страх. Затова и началните му реакции са доста объркани и необмислени за един истински родител.
В същия този момент, той е принуден да напусне работа, поради отношението на хората към семейството му. Казухико и съпругата му дори изоставят апартамента, в който живеят, за да не създават неприятности на съседите си. Преломната точка за героя на Таро настъпва, когато той вижда, че на прага на силите си, съпругата му се бори сама с трудностите. Тогава опасенията му постепенно изчезват и героят решава, че вече е готов да се изправи лице в лице срещу сина си и срещу проблемите на цялото семейство. И резултатите не закъсняват. Казухико веднага узнава, че да контактува с едно 10 годишно дете не е толкова трудно, когато то среща разбиране и откритост от страна на близките си.

Семейство Озава

Превъзходно изпълнение на Итая Юка в ролята на майката на Кийотака. Преди известно време гледах актрисата в Sad vacation на Шинджи Аояма и там ми направи впечатление сценичното й присъствие, дори в малката роля, която й бе поверена. С настоящата драма тя успява да предаде безграничната скръб и отчаяние на майка, изгубила детето си. В излъчването на Юка за пореден път откривам нещо от обаянието на Михо Канно. Страхотно е, че героинята й приема предизвикателството да продължи напред, въпреки болката и страданието по изгубеното дете. Но именно изборът да се развива този персонаж, е от изключителна важност за движението на цялата история. Така Сейко намира сили да живее за другото си дете и да прости. След като истината за случилото се излиза на бял свят, омразата, таена толкова време в душата й, като че ли се изпарява и тя най-сетне решава да приеме писмото на Ногучи Сатсуки. Нещо повече, благодарение на него, открива реалната мъка на другото семейство и това й помага да погледне света с други очи, непомрачени от омраза. Разбира се, майката никога не би забравила...

Широ Сано е в ролята на бащата на Кийотака. Отново нетипично изпълнение за актьор като него, но успоредно с това, много силно. Неговата трансформация настъпва, след като той лично се сблъсква с отношението на хората спрямо семейството на Томоя.

Михоко, дъщерята на Сейко и Озава Хидеаки, е жизнерадостна тийнейджърка, която винаги води съвсем незначителни спорове с малкия си брат. Дали той ще се присмее на разрошената й коса, или тя ще го нарече „хлапе”, това са напълно естествени разправии между роднини.
Кавашима Умика се появи преди година и изигра перфектно малката сестра на Миура Харума в драмата Bloody Monday. Сега отново се представя на необходимото ниво, само че в ролята на по-голяма кака. Мисля, че тя е една от бъдещите големи надежди на японското кино.

Морита Аяно е неуморната следователка, посветила ежедневието си на хората и на единствения си син, който е на годините на Томоя. Нейната цел е винаги една и съща: истината. Желанието й е да помага на нуждаещите се.
Много приятна героиня, чиято упоритост и постоянство, носят необходимия баланс в историята и истинско удовлетворение на зрителя.

Бъдещето

Борбата на героите със самите себе си и промяната, който накрая настъпва във всеки един от тях е голямата цел на Aishiteru. Трансформацията на човека е показана на фона на метаморфозата на ларвата която семейство Ногучи започва да отглежда.
При подобна покъртителна история, финалът е истински непредвидим, което може само да ни радва.

Никой не е в състояние да каже, какво се крие в ума на едно малко дете. Той е най-голямата загадка за хората. Може би, възрастните не възприемат децата като пълноправни човешки същества, но е факт, че днес те имат своето ново място в нашия общ свят.

Песента към драмата, Aishiteru, се изпълнява от Monkey Magik. Добавеното парче е с гласа на Арагаки Юи. S.E.N.S., които също са известни със създаването на филмова музика, прибавят още една сърцераздирателна мелодия.