Дистанцията през погледа на Хирокадзу Корееда
Забравете всичко, което сте гледали до този момент! Това е истинско произведение на изкуството. Зашеметяващ разказ за група хора, докоснати от последиците на една и съща трагедия. Филм за живота, смъртта и смисъла на съществуването.
Лентата започва с радио съобщение, което напомня на жителите на Токио, че следващия ден ще се навършат 3 години от фатален инцидент, предизвикан от сектата Ark of Truth (Заветът на истината). Това събитие е довело до отравянето на водната система в столицата на Япония и до невинни жертви от страна на обитателите й.
Какво се е криело зад подобно безпричинно деяние?
Необясним псевдо-религиозен бунт? Или съвременен био-терористичен акт? Подбни събития не са новост в живота на японците (препратките към сектата Аум и обгазяването на Токийското метро преди повече от десетилетие са истински доловими).
В посочения ден четирима души, Атсуши (Арата), Масару (Юске Исея), Киоко (Юи Натсукава) и Кай (Сусуму Тераджима), също се подготвят за отбелязването на годишнината.
Обикновени хора с обикновени съдби, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си.
Така е до момента, в който Масару получава телефонно обаждане от Атсуши и на следващата сутрин двамата се срещат на гарата с Киоко и Кай. Тя е отправната точка за пътуването им до мястото, където членовете на сектата Ark of Truth са се самоубили преди 3г. Оказва се, че това са техни роднини, дошли да се молят за спасение на душите им.
Местността, където се е случил инцидентът, се намира отвъд гъста гора, край бреговете на тихо езеро, обградено от лека мъгла. Тишината е абсолютният владетел сред този неземен пейзаж. Нейното мълчание е нарушавано единствено от звуците на птиците наоколо.
След като приключват с ритуалите, посетителите си тръгват, но по обратния път откриват, че автомобилът, с който са дошли, е изчезнал мистериозно. Така четиримата се оказват изгубени в средата на нищото, където към тях се присъединява още едно лице - бившият член на Ark of Truth, единствен оцелял след фаталното събитие, Саката (Асано Таданобу). Когато здрачът се превръща в тъмнина, групата решава да се подслони в стара постройка, служила като убежище за членовете на сектата. Следва една неспокойна нощ, изпълнена с мисловни лутания и появата на множество неизяснени въпроси.
Защо близките на тези хора са изоставили роднините си? Защо са решили да се присъединят към смъртоносния култ, оказал пагубно влияние върху техните съдби?
Откриват ли четиримата отговорите, които търсят? Или мистерията става все по-заплетена?
С натъпването на нощта емоциите изплуват още по-осезаемо.
Ретроспективните спомени на героите пресъздават откъслечни моменти от миналото им, в което основна роля са играели членовете на религиозниата секта. Успоредно с тях се редуват и картини от настоящото поклонение пред езерото.
Като отнема връзката на участниците с цивилизования свят, режисьорът ги пренася в друга реалност, където единствено е възможно да достигнат до отговорите на въпросите, които ги измъчват.
Абсолютен реализъм лъха от лентата. Това се подсилва най-вече от естествените звуци, използвани като фон към историята.
Зрителят има чувството, че сам е взел камера и е започнал да снима реалните събития във филма.
Режисьорската проницателност е съчетала умело отделните елементи от разказа.
Подобно на After life, тук Корееда отново смесва документалност и фикция. Това е може би най-изчерпателният и съществен опит на режисьора в тази сфера. Улавянето на спомените на персонажите също е негова запазена марка, както и умението му да предаде отчуждението и емоционалната изолация на обречените, след като те стават все по-свързани с въпросния култ.
Другата връзка е своеобразното "интервюиране" на участниците и в двете продукции. Тези "свидетелски показания" имат за цел да открият някакво логично обяснение за случилото се. На това вероятно се надяват и роднините на загиналите като се връщат всяка година на фаталното място, пред спокойното езеро.
Какво се случва накрая?
Усложняването на сценария идва с развитието на действието.
Усложняването на сценария идва с развитието на действието.
Оказва се, че зрителят така и не успява да улови виталният ритъм на човешките чувства и да си обясни действията на персонажите в Distance.
Отговорите на въпросите остават непонятни, енигматични и в крайна сметка, неуловими. Нещо повече, мистериите се увеличават, след като в купето на обратния влак героят на Асано подклажда ново съмнение. Тогава зрителят започва да се пита: "Какво ми е убягвало през цялото време?"
Отговорите на въпросите остават непонятни, енигматични и в крайна сметка, неуловими. Нещо повече, мистериите се увеличават, след като в купето на обратния влак героят на Асано подклажда ново съмнение. Тогава зрителят започва да се пита: "Какво ми е убягвало през цялото време?"
Обърнете внимание на всяка сцена, защото дори и най-дребните детайли тук са от значение. Публиката смята, че гледа нещо, което е напълно ясно, но в крайна сметка осъзнава, че същността му се е изплъзнала и решава, че трябва да започне отначало.
Успокояващ, зареждащ, философски, обективен портрет на загубата, скръбта и лечебната сила на дистанцията.
Езерото като жив образ
Човек има чувството, че то е истински персонаж, който играе ключова роля в историята. Пейзажът наоколо е неописуемо красив. Гората, мостът, спокойните води на езерната повърхност. Те водят героите към друг свят, намиращ се някъде отвъд, извън нашето време и пространство. Там душите на живите и мъртвите могат да открият така търсеният покой.
Удивителна кинематография! Изключителна игра от страна на актьорите.
Разговорите между героите
* Исея-Арата и вижданията им за съществуването на Бог;
* Асано-Арата и съмненията, които се появяват между тях;
Мистериозният подпалвач
Кой е героят на Арата? Възможно ли е самият и той да е бил член на Ark of Truth?
Очевидно е, че не е имал роднинска връзка с Йоко, въпреки че действията му във филма бяха напълно реалистични, когато се представяше за неин по-малък брат.
Едно предположение подсказва, че той може би е бил син на водачът на култа. Но нали всички последоветели на подобни течения наричат себе си деца на лидера, който ги води?
Ясно е, че той е свързващо звено между няколко от главните участници в култа. Първо, Астуши и Масару са приятели от детството. Атсуши е познавал още една от жертвите на сектата - Йоко, която той нарича своя сестра.
Огънят също играя важна роля в лената. В огън са загинали членовете на сектата. Чрез огънят Атсуши изгаря снимките на въображаемото си семейство. Огънят може да се тълкува и като средство за премахване на вината и пречистване на душата.
И след хилядите въпроси, които се появяват в съзнанието ни, нещо важно остава на заден план.
Какво се е случило с изчезналите превозни средства на героите? Изглежда, че и участниците, и режисьора, и зрителите, изцяло забравят за тази малка подробност след края на надписите.
* Единственият минус в лентата остава дългата й продължителност и началните 15 минути, които въвеждат в историята /по-нататък се оказва, че дори в тях има ключови сцени, в които са заложени важни елементи от цялостния пъзел/.
Успокояващ, зареждащ, философски, обективен портрет на загубата, скръбта и лечебната сила на дистанцията.
Езерото като жив образ
Човек има чувството, че то е истински персонаж, който играе ключова роля в историята. Пейзажът наоколо е неописуемо красив. Гората, мостът, спокойните води на езерната повърхност. Те водят героите към друг свят, намиращ се някъде отвъд, извън нашето време и пространство. Там душите на живите и мъртвите могат да открият така търсеният покой.
Удивителна кинематография! Изключителна игра от страна на актьорите.
Разговорите между героите
* Асано-Арата и съмненията, които се появяват между тях;
Мистериозният подпалвач
Кой е героят на Арата? Възможно ли е самият и той да е бил член на Ark of Truth?
Очевидно е, че не е имал роднинска връзка с Йоко, въпреки че действията му във филма бяха напълно реалистични, когато се представяше за неин по-малък брат.
Едно предположение подсказва, че той може би е бил син на водачът на култа. Но нали всички последоветели на подобни течения наричат себе си деца на лидера, който ги води?
Ясно е, че той е свързващо звено между няколко от главните участници в култа. Първо, Астуши и Масару са приятели от детството. Атсуши е познавал още една от жертвите на сектата - Йоко, която той нарича своя сестра.
Огънят също играя важна роля в лената. В огън са загинали членовете на сектата. Чрез огънят Атсуши изгаря снимките на въображаемото си семейство. Огънят може да се тълкува и като средство за премахване на вината и пречистване на душата.
И след хилядите въпроси, които се появяват в съзнанието ни, нещо важно остава на заден план.
Какво се е случило с изчезналите превозни средства на героите? Изглежда, че и участниците, и режисьора, и зрителите, изцяло забравят за тази малка подробност след края на надписите.
* Единственият минус в лентата остава дългата й продължителност и началните 15 минути, които въвеждат в историята /по-нататък се оказва, че дори в тях има ключови сцени, в които са заложени важни елементи от цялостния пъзел/.
No comments:
Post a Comment