[DRAMA] NOBUTA WO PRODUCE

野ブタ。をプロデュース
“ПРОДУЦИРАНЕТО НА НОБУТА” – ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО

На кой не би му било приятно да се върне за малко в детството си, във времето, когато е бил ученик и е прекарвал незабравими моменти с приятелите в клас? Да си спомни лудориите, които е вършил, да се озове сред зелени поляни и под синьото небе и дневното слънце, да се впусне отново в игри и забавления.
Детството е най-прекрасната възраст, изпълнена със светлина и радост. Затова, когато някой режисьор реши да пресъздаде този период от живота на екрана, той трябва да е готов да преживее отново чудесните дни на младостта. А публиката, тя винаги посреща с усмивка и топли чувства един такъв филм. Българските зрители никога няма да забравят великолепните приключения в екранизации като “Войната на таралежите” и “Васко да Гама от село Рупча”. Те имат необикновена власт над нас. Всички си ги спомнят с прекрасно чувство на умиление и някаква далечна, необяснима носталгия.
И ето, че от Изток идва един такъв филм, който носи полъха на детството. Звучи неразбираемо и далечно, ще кажат някои. Но почакайте малко! Погледнете за секунда! Ще видите, че става дума за същото това детство, което и вие сте преживели някога.
“Продуцирането на Нобута” е трогателен разказ за истинското приятелство, което остава вечно, независимо от тежестта на времето и пространството. Весел, тъжен, гротесков, красив, жесток, смешен, филмът докосва най-дълбоките чувства в душата на човека.

Книгата
Лентата е заснета по книгата на Ген Шираива. Самият писател споделя,че за написването на произведението си е бил вдъхновен от историята на Morning Musume /популярна японска поп група/, които от обикновени момичета стават истински звезди. На сюжета на драмата частично повлиява творбата на Осаму Дадзай “Не точно човек” (Нинген шиккаку, 人間失格), чийто главен герой не показва чувствата си пред хората. Друг роман на Дадзай – “Бягай, Мерос!” (Хашире, Мерос!), разказва за приятели, които не губели вяра един в друг. Тази идея също е заложена в основата на драмата.

Филмът
Преводът на думата, която описва филма – renzoku, означава “продължителен” . В действителност, това е един филм, разделен на няколко части. Този формат е характерен за повечето серийни продукции в Япония. Те носят името дорама (в категорията спадат драми с различна тематика: училищни, комедийни, криминални, sci-fi, съспенс и др.).

Героите

Киритани Шуджи (в ролята Каменаши Казуя) е най-популярният ученик в училище, който се разбира прекрасно с другарите си. Той е душата на компанията, човек, на когото всички могат да разчитат, безупречен във всяко едно отношение, винаги усмихнат и готов да помогне в трудна ситуация. С една дума – той е перфектен. Обаче, най-важното, което другите не знаят за него е, че Шуджи смята съучениците си за прекалено скучни и предвидими и използва това като свое преимущество в общуването си с тях . Неговият живот като “Шуджи-кун” /”кун” е обръщение към или между деца/ е само фасада, която той приема, за да играе своята “роля” в училище.
„Всичко на този свят е игра” – казва той с неизменна усмивка на лице, убеден докрай в правотата си. И продължава: „В свят, където всички се държат като деца, този, който стане сериозен, губи... Затова днес, както винаги, бъди готин и продължавай да играеш!”
Въпреки великолепното ежедневие, което води, Шуджи не е щастлив. Той прекрасно осъзнава, че дружи с всички, но няма истински приятели. Вкъщи, обаче, момчето се проявява в коренно противоположна светлина. Там е напълно различен човек, който се държи като грижовен по-голям брат и добър син.
Всяка сутрин Киритани Шуджи изпълнява неизменния си ритуал – отива на кея и докосва за късмет голямо върбово дърво, което очевидно притежава вълшебна сила за него. Но как се развиват събитията, когато един ден той с изненада открива, че върбата е изчезнала мистериозно? Шуджи е шокиран! Какво ще прави сега, без безценния си талисман? Как ще продължи да поддържа съвършената си позиция пред останалите хора?... И точно тогава, иззад бетонната платформа, се появява тя... момичето, отблъснато от целия свят...

Кусано Акира (Ямашита Томохиса) е човекът, когото Шуджи не понася. Той е неговата противоположност, която никой не взема на сериозно. Истински досаден, Акира не блести с външни прояви. Всички в класа го смятат за странен клоун, който гледа на света с насмешка и все не успява да се впише в обстановката. Но и той като Шуджи се чувства самотен по свой начин. Не му е лесно и вкъщи, където се очаква да наследи компанията на богатия си баща. Затова предпочита да живее в скромен дом, при обикновен продавач на тофу /вид сирене/, където се чувства поне малко свободен.

Котани Нобуко (Маки Хорикита) се явява свързващото звено между двете противоположни момчета във филма. Тя е “феята на върбата”, която Шуджи открива, когато разбира, че безценното му дърво е изчезнало. Тя е и новата ученичка, която пристига на следващия ден в клас 2Б.
Нобуко е типичен аутсайдер, неразбрана от семейството и безапелационно отхвърлена от новите си съученици. Нейната външност е непривлекателна, дори отблъскваща. Тя не знае как да се облича. Ръкавите на дрехите й винаги стърчат, а прическата й всява ужас у всички. С дългите сплетени краища на косата си и злокобния си поглед, тя с основание си спечелва името „майонака сама” (среднощен призрак, който броди из храмовете с кукла в ръце и смразяваща усмивка). В допълнение, походката й е бавна и тромава. Нобуко не умее да се радва истински, а когато го прави, изглежда като странен призрак. Светът за нея е пълен единствено с болка и страдание. Тя не комуникира с никого, което незабавно я поставя в категорията “различна”, а това моментално й спечелва подигравките на момичетата от училище.

Когато “феята на върбата” попада в един клас с Шуджи и Акира, двамата обединяват сили, като се заемат да я „продуцират”, за да й помогнат да открие пътя в живота си. Първоначално те решават да сменят името на Котани и й дават прякора Нобута /”нобута” означава “диво прасе” /. Той не е избран случайно и има връзка с последвалото преобразяване на героите.
И така, без да разкриват гениалния си план, тримата заедно се изправят срещу трудностите, които им е приготвила съдбата, за да станат по-мъдри и добри, и в крайна сметка да разберат, че са открили истинското приятелство.

Филмът съдържа много силни социални послания. Той е направен с невероятен поглед върху детайлите. В него се отличават прекрасната актьорска игра и великолепно заснетите сцени, от които на места спира дъха. Сюжетната линия се движи спираловидно, а образите се разкриват постепенно. Тук всичко е премерено, няма нищо излишно, а въздействието върху зрителя е още по-силно, благодарение на удивителните поддържащи персонажи. Всеки образ крие свое уникално излъчване и необикновено обаяние, което съчетано с неповторимата училищна атмосфера и музикалното оформление, прави драмата незабравимо изживяване.

Останалите герои

Изключително интересен е образът на заместник-директорката, която е не по-малко странна от самите учениците. Катерина (Мари Натсуки) тайно обича да се движи по покривите на училището, притежава чудна маймунска ръка (сару но те), която изпълнява 3 желания, а от страховития й смях могат да се изправят косите на целия град. Въпреки това, тя е много земен човек, който разбира другите и понякога дори им дава искрени съвети.
Уехара Марико (Тода Ерика) е най-красивото момиче в училище, което всеки ден обядва заедно с Шуджи. Тя е мила и добра, героиня, която е изключително приятна изненада що се отнася до подобен род драми. За разлика от нея, Бандо (Мизута Фумико) е истинско страшилище за новопристигналата Нобуко.
Бащата на Шуджи (Укаджи Такаши), малкото му братче, Коджи (Накаджима Юто), класният ръководител (Окада Йошинори), учителят по физическо Себастиян (Кимура Юичи), както и останалите ученици от клас 2В, съдържателят на книжарничката край гимназията Сакурада Делфин (покойният Имавано Кийоширо), също са част от уникалните образи във филма. Без тяхното присъствие, не би се получил този истински шедьовър, наречен “Продуцирането на Нобута”.
Най-интересното в случая е това, че в драмата няма изцяло лоши персонажи. Всеки герой има своите положителни и отрицателни черти, които изпъкват в една или друга част на сюжета. По-важно е, че в края всички научават по нещо, което им помага да станат по-добри хора.

Песента
Сформиран от главните герои специално за драмата, временният състав “Shuji to Akira” /”Шуджи и Акира”/, изпълнява основната песен към лентата. Името й е Seishun Amigo /”Приятел от детството”/. Във филма тя е представена на фона на 3D анимация.

Награди
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добър сериал;
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добър актьор: Каменаши Казуя;
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добра второстепенна актриса: Хорикита Маки;
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добър режисьор;
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добър сценарий;
47-и награди на Телевизионната Академия: най-добра музика.

Филмът е ярък и незабравим. Той е поучителен и забавен по един неповторим начин, оставяйки в сърцата и душите ни онова приятно чувство, което сме изпитвали единствено като деца. А когато в края на драмата Нобута поглежда към далечното синьо небе, тя изпраща на света най-хубавата си усмивка.

http://wiki.d-addicts.com/Nobuta_wo_Produce